Циганско лято

И светлината някак си по тон
се промени, към жълто се избистри.
И в нея, като семчици в лимон,
лежат успокоените ни мисли.

Отминава веселият карнавал
на шумата
          стоим пред голотата
на жълъда, закръглено узрял...
Остана истината за нещата.
Земята тъкмо в тези часове
замисля чудото на плодовете.
В дървото някъде кълвач кълве -
и той е угълбен, забележете!
Денят стои смълчан от сутринта
над някакво прозрение надвесен.
... Да можеше най-важните неща
да ми се случват винаги наесен.


Share