Емигрантите ни
П. Стефанов

на Асен Шопов


Те бодърствуват някъде далече
в единоборство с тоя свят бездомен.
Не мигваме и ний до късно вечер
да ръсим с нафталин обречен спомен;
да слушаме в безбрежните си бдения
как вън расте тревата на забравата

Понякога в минути заплатени
по жицата дъха ни проверяват.
Умислено и котето се вглежда
във снимките, лицата разпознало.
И над чужбините една надежда
лети към нас
          на облаче ле бяло
Сълза върху клепача на безкрая
Крило на птица, все така далечно
И репетираме из празни стаи
самотността на идващата вечност

Но днес мушкатото със шарка проста
цъфти за нас все още върху скрина.
Деца, не ни наказвайте със прошка,
задето ви лишихме от родина.


Share