Хвърчило

И аз изпуснах някога хвърчило.
Не издържа кълчищния конец.
То трепна, нови небеса открило,
и сигурно пътува и до днес.
Мете с опашка Кумовата слдка Кумовата слама.
Орли и приказки под него спят.
И как съм благодарен, че го няма,
че още, още, още е на път!
Защото, съгласете се -
       едва ли
земята поносима би била,
ако в нозете ни се биха сбрали
раздрани всички детски хвърчила.



Share