Танцът на негърката

Припадна нощ на сцената и сякаш
лесът на Конго зашумя пред нас
Девойката се втурна в полумрака
и затанцува с дива, южна страст.

Навярно гръмотевици среднощни
в тропическите лесове на юг
са изковали стъпките разкошни
на танца, който тя играе тук.

Лети, трепери черното тяло,
напред се люшне и простре ръце...
От слънцето ли тъй е почерняло?
От мъката ли в младото сърце?

Танцува чернокожата! А ние
мълчим. И люта болка ни души.
Тъй вятърът свиреп тръстика вие
и крехкото стебълце троши.

Танцува чернокожата! Едва ли
сте виждали до днеска танц такъв.
Навярно тъй се вие всяко тяло,
когато от сърцето капе кръв.

Танцувай, негърко! Ти по-красива
навярно никога не си била.
Така сред джунглата лъкът се свива
преди да литне гневната стрела.

Варшава,
1955


Share