Първан Стефанов
(01.01.1931 - 31.12.2012)


поет, преводач, драматург, журналист

Роден на 01.01.1931 г. в с. Чепърлянци, община Калотина.
Името му е избрано поради датата на раждането: първи син, роден на първо число от първия месец на тридесет и първа година = Първан.

Дипломиран в Софийския университет Св. Охридски, специалност Славянска филология през 1952 г.

Стихове публикува от 1948 г. Издал е над 20 поетични книги, много от които са отбелязани с национални награди и звания.

[ oще за aвтора ]

Поезия


ПОНЕ ВЕДНЪЖ

О, бил ли си категоричен
поне веднъж.
Поне веднъж!

Целунеш във трамвай момиче
и те изхвърлят.
Но си мъж!

Удариш на подлец плесница
и за това те уволнят:
Но твойта длан е вече птица,
политнала за първи път.

Единствен миг.
Мигът на риска!
И би могъл да си Нерон .
Или пък Ричард,
който иска
да хвърли царство срещу кон.

Ала от теб събужда ревност
все оня смешен Дон Кихот.
И срещу мелниците гневно
ти би воювал цял живот,

би се превърнал в стих епичен -
ако под туй небе си бил
поне веднъж категоричен
като дървото през април.


РОКЛЯ

Чудото се случи много рано.
Тя недоумяваше сама.
Просто се огледа във герана
и разбра,че вече е мома.
И сънува рокля с пеперуди ...
Колко хубав беше този сън!
Но баща ѝ рано я събуди,
че овцете чакаха навън.

Рокличка детето не получи,
рокля и девойката не взе.
Младостта проплака като ручей
и опали босите нозе ...

След година влезе в чужда къща.
В плитките ѝ пламна есента.
А в сърцето все една и съща
тлееше моминската мечта.

Но тогава трябваше да вземе
за сина тетрадка и молив.
А за рокля все ще дойде време.
Нека само той да ѝ е жив.

Колко пъти връза и развърза
възелчето с белите пари!
А на дните хукналият бързей
с вадички лицето ѝ покри.
Колко пъти щъркелите горе
на комина свиваха гнезда ...
И синът изучи!
А наскоро
с рокля я зарадва от града.
Цяла от уплаха отмаляла,
тя понечи да направи кръст.
И за първи път пред огледало
се изправи в целия си ръст.
Взря се в потъмнялото си чело.
В шията. В дълбоките бразди.
В оня кладенец край село
тях ли беше виждала преди?

Кожа, почерняла като угар ...
И по нея роклята цъфти
с тъжни, закъснели теменуги ...
Боже, колко скъпо я плати.
Нещо я удари безпощадно.
Образът се люшна и разби.
Сякаш в кладенеца беше паднал
лист от разлюлените върби.
И си спомни неживяна младост.
И разбра през бликналата жал,
че денят на тази тиха радост
страшно много беше закъснял.

1958